Как живеят бълхите


Как живеят бълхите

 

Как унищожавате бълхите е въпрос, който много често чуваме от клиенти през лятото. За успех в начинанието нашите дезинфектори разчитат на своите познания за живота на бълхите. В случай, че искате сами да се справите с тях, можете да разгледате препаратите за борба с бълхи, които предлагаме в нашия онлайн магазин. Там също ще намерите полезна информация.

Бълхите избягват  светлината и живеят най-вече в в перата или козината, леговищата и гнездата на животните или в леглата и дрехите на хората. Ако има начин, те се хранят  няколко пъти, както през деня и/или през нощта. Пият кръв на всеки 2 часа (с изключение на причакващите паразити).
Установяването на наличие на бълхи става освен от оплак-ванията на хора, нахапани или безпокоени от тях, също и по петната, конто оставят върху спалното бельо и дрехите от неусвоена кръв. Бълхите са лакоми и поглъщат значително повече количество, отколкото им е необходимо. През първите 2 часа след излюпването отделят изпражнения по 20 пъти, а след това по-рядко.
Зимуването при различините видове бълхи е в различни етапи от развитието им. В домашни условия, когато обикновено се поддържа по-постоянна температура, бълхите са активни целогодишно.
Придвижването им става чрез подскачане. Напускат тялото на гостоприемника, когато последният е заболял и е с висока температура или когато е мъртъв и тялото му изстива.
Пасивно пренасяне на бълхи се осъществява по време на миграциите на гризачи от полето към населените места през есента и обратно към полските терени през пролетта. Така пренесените бълхи обогатяват фауната в населените места с несвойствени видове.
Придвижване и пренасяне на бълхи най-често става с придвижването на хора или домашни животни от едно място на друго или от един населен пункт до друг. Хора, които живеят в селата и работят в града, пренасят периодично бълхите, намиращи се по тялото им или по дрехите.
Някои видове се хранят през 2-3 часа и поемат по-голямо количество кръв, поради което една част от нея се изхвърля неусвоена чрез фекалиите (Xenopsylla, Ctenocephallides, Echidnophaga и други). Честотата на поемането на кръв е различна при различните видове, но това до голяма степен определя тяхната роля като преносители на зараза. Причакващите видове, които са предимно гнездови (например Neopsylla setosa), се хранят по-рядко, и то когато поетата преди това кръв е напълно усвоена.
Храненето върху неспецифични гостоприемници, които се отнасят към един и същи род, служи за поддържане на живота им, но размножаването е най-интензивно когато са върху предпочитания от тях гостоприемник. Например бълхата Xenopsylla cheopis може да живее и да се размножава върху всеки вид гостоприемник, който се отнася към един и същи род, но най-интензивно се размножава, когато паразитира върху плъхове. Храненето върху неспецифични гостоприемници води до съкращаване на живота им и до прекратяване процеса на размножаването. 
Често пъти специфичността на паразитирането се определи от микроклимата на дупките и гнездата, в които живеят, а не толкова от самият гостоприемник, като източник на храна.
Повечето видове, които паразитират по бозайници и птици, имат способността активно да ги търсят извън гнездата и дупките им, като се придвижват по повърхността на земята.
При бълхите се наблюдават различни екологични групи на паразитизъм: 1) причакващи дупкови и гнездови; 2) периодично хранещи се и 3) постоянни ектопаразити (Tunga, Vermipsylla).
Числеността на бълхите зависи не само от храненето, но и от сезоните. Плъховата бълха е с най-висока численост през есента, а човешката - през август-септември (2).


Медицинско значение на бълхите


Хората проявяват различна чувствителност по отношение на опаразитяването с бълхи. Някои са свръхчувствителни не само от ухапването, но и към движението им, конто причиняват дразнене и понякога силно изразен дискомфорт. Независимо от името си човешката бълха (Pulex irritans) се счита за по-малочислен паразит по хората и те най-често са нападани от котешката бълха (Ctenocephalides fells) и по-малко от кучешката (Ctenocephalides canis). Особено неприятно е тяхното присъствие през нощта, когато нарушават почивката и съня.
Нападенията стават най-често чрез стъпалата и долната част на краката, до които достигат по-лесно чрез подскачане, но спящите хора могат да бъдат атакувани еднакво бързо навсякъде по тялото.
Когато числеността на нападащите бълхи е голяма, те могат да предизвикат алергични реакции вследствие на дразненето от движението им, както и дерматити, най-вече от вкараната слюнка и сърбежа, който се получава от нея. Нарушава се целостта на кожата и в повечето случаи се стига до вторично замърсяване или заразяване с патогенни микроорганизми.


Епидемиологично значение на бълхите


Като се има предвид, че бълхите са кръвосмучещи ектопаразити, които паразитират по голям брой топлокръвни животни и човек, ролята им като преносители на заболявания е много голяма. Дарская е изследвала 73 вида бълхи и установява, че 33 вида охотно паразитират върху човек и само 7 вида - много рядко. Вашков съобщава, че в жилищата на хората са установени над 24 вида бълхи, паразити и по диви бозайници.
Предполага се, че в тялото на бълхите могат да се запазват причинителите на повече от 25 заболявания, но броя на доказаните епидемиологично важни болести е много по-малък.
Ще разкажем повече за основните заболявания, причинени от бълхите в следващите статии.
Източник: Христова


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.