Дератизацията е борба с всички гризачи - не само с плъховете


Дератизацията е борба с всички гризачи - не само с плъховете

 

 

Дератизация в буквален превод означава унищожаване на плъхове (от лат. des - и rattus — плъх). В противоепидемичната борба и в дезинфекционното дело въобще под това понятие се разбира изтребване изобщо на вредните гризачи.
Гризачите принадлежат на раздел Rodentia (Glires) от не малкия клас на бозайниците (Mammalia). На популярен език наименованието „плъх" подхожда за над 500 вида, а „мишка" — за не по-малко от 130 вида от общо над 2500 вида известни гризачи. От хилядите гризачи поне три вида са се обособили като определено синантропни: сивия или обикновен плъх (Rattus norvegicus) (фиг. 30), черния или корабен плъх (Rattus rat¬tus) (фиг. 38) и домашната мишка (Mus musculus) (фиг. 39), чието здравно-икономическо значение е най-голямо. В България са разпространени и трите вида синантропни гризачи (фиг. 40). Според М. Матева (1972) най-висок относителен дял в населените места в страната има домашната мишка (66,7%), следвана от сивия плъх (14,9%), черния плъх (11,1%) и други видове, които се понасят като полусинантропни, например горска мишка (Apodemus sylvaticus), обикновена полевка (Microtus arvalis), ръждива полевка (Clethrionomys glareolus), които общо съставляват 7,3% от гризачите в населен и места. Важен резерв за осигуряване здравето и изхранването, а оттам производителността и благоденствието на човека е унищожаването на вредните гризачи както синантропни, така и диви.
Не могат да бъдат забравени плъховите чумни епизоотии, кои0то се последват от чумни епидемии всред хората. Само през XIV в. чумата е отнела четвърт от 100-милионното население на Европа. Но дори и в 1969 г. в света са регистрирани 4378 болни и 230 умрели от чума, a в 1971 — 958 болни с 47 умрели. Съвременните интензивни световни връзки чрез изключително бързи съобщителни средства не изключват възможността за по-широко разпространение на тази опасна инфекция. Освен на чумата гризачите са резервоари на лептоспирози, салмонелози, туларемия, различни плъхови рикетсиози, сезонни енцефалити, хеморагични трески, кърлежов възвратен тиф, содоку, ботулизъм, лайшманиози, антракс и много други инфекциозни болести.
Гризачите нанасят колосални щети на народното стопанство. Те могат да изядат огромни количества зърнени храни както по полето, така също в складове, в хранително-промишлени, търговски и други заведения, личните стопанства на хората и пр. Ролята на гризачите за недохранване на човечеството изпъква особено, като се вземе под внимание, че 3,5% от складираните зърнени храни в света (или 33 милиона тона) се унищожават от тях, а 20% от културните посеви въобще не достигат до трапезата на хората поради вредителите и болестите по растенията. Проблемът не се отнася само до развиващите се страни, като напр. Индия, където се изчислява, че всеки ден се унищожават по 1200 тона храни от плъхове. Но и в град Женева плъховете изяждат 10 000 тона хранителни продукти годишно. В САЩ се изчислява, че през 1953 г. е имало 100 милиона плъха, които в последно време са намалели с 10%. Всеки плъх се смята, че води до щети на стойност 10 долара или това прави обща загуба за страната от 100 милиона до 1 милиард долара годишно само от плъхове. В Европа загубите от плъхове и мишки се изчисляват на около 10 милиарда лева, докато за тяхното унищожаване на континента, като се вземе предвид и досегашният опит в България, се счита, че ще са необходими около 280 милиона лева. Плъховете могат да вредят и само като наяждат и замърсяват с екскретите си хранителните продукти или като гризат скъпи апаратури (вкл. повреждане на хеликоптери), подпорни греди, различии инсталации заради обвивката им (фиг. 41) и пр. Описани са случаи на срутвания на сгради, пожари, жп катастрофи и други нещастия, предизвикани от плъхове.
Освен това несъмнено е и санитарно-хигиенното значение, особено на  синантропните  гризачи,   независимо  от  тяхното епидемиологично значение. Също не трябва да се забравя, че наличието на гризачи в едно населено място още повече в цялата страна крие потенциална опасност за нейната отбрана.
Всичко това изтъква голямото значение на борбата за унищожаване на вредните гризачи и на първо място на плъховете (оттук и дератизация)
Дератизационните мероприятия могат да се подразделят на предпазни (профилактични) и изтребителни, откъдето и дератизацията мож да се дели на профилактична и изтребителна. Най-често тези две страни на дератизацията се съчетават. Предпазните или профилактичните мероприятия имат първостепенно значение и се състоят в редица санитарни и строително-технически мерки, които имат за цел да не допуснат проникването и развитието на гризачите.
Плъхоизтребителните мероприятия, които целят унищожаване на появилите се гризачи, включват механичния, биологичния и химични метод на приложение на съответните средства, от които засега последните имат решаващо значение. При поява на епидемично огнище, свързано с гризачите като резервоари на заразата, можем да говорим за огнищна дератизация. Отделянето на този термин има важно практическо значение, което личи напр. с огнищната дератизация при хеморагичния нефрозонефрит. Да се проведе една широка дератизация в един голям например горски район, където у нас са природните огнища на хеморагичния  нефрозо-нефрит,  често  пъти   граничи   с  невъзможност.






Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.