Полева дератизация


Полева дератизация

 


През някои години или през отделни сезони числеността на не синантропните видове гризачи в природата може да достигне застрашителни размери, дори до степен на природно бедствие. В зоологическата литература са описани подобни случаи за отделни райони в различни страни, когато полевки (Microtus arvalis, Microtus egrestis и др.) са опустошавали цялата растителна покривка на площ от няколко десетки километра, последвали са нови миграции до съседни райони, където също се нанасяли колосални щети на селското стопанство и т. н. Докато за развитите икономически държави, като тези от Европа и Америка, щетите са преодолими, макар и да са сериозни, то за някои страни, като напр. Индия, Мадагаскар, Филипините и пр., където населението все още не се е освободило от угрозата на хроничния глад и по официални сведения гризачите през някои години унищожават до 20% от реколтата,  въпросът за полевата дератизация е особено актуален.


Трудно е да се направи прогноза, кога точно ще има масова поява на гризачи и в кой точно район. Обикновено това е задача на служителите от растителна защита, които трябва системно да следят и контролират изходното ниво на гризачите продуцент в началото на всяка година и комплексното влияние върху тяхната численост на метеорологичните фактори растителната вегетация, и т.н. особено в необработените и пустеещи места, както и наличието на биологични врагове на гризачите в природата (птици, смокове, змии). В СССР са правени опити за изготвяне на карти и прогнозиране на числеността, при това доста успешно в продължение на редица години.


Дератизацията против несинантропните видове гризачи в природата и около селищата е цел освен на растителнозащитните органи, но и на здравните власти по места, особено в райони, където има случаи на природно-огнищни заболявания — лептоспирози, бруцелоза, салмонелози, Хеморагична треска с бъбречен синдром, Ку-треска и др. Профилактични дератизации в природата трябва  да се извършват при устройването на летни пионерски и друти лагери, къмпинги, военни лагери, почивни станции, временни строителни обекти, горски стопанства и пр.
Видовете гризачи, срещу които трябва да се предприеме дератизация, са най-често следните:

  • обикновена полевка (Microtus arvalis),
  • ръждива горска полевка (Clethrioncmys glareolus),
  • воден  плъх (Arvicola   terrestris),
  • ондатра (Ondatra zibethica),
  • обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus),
  • жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis),
  • домашна мишка — полска екологична форма (Mus musculus).


Профилактичните мероприятия и съответната дератизация,

които трябва да се предприемат в райони на доказани или предполагаем и природни огнища, са следните:
1. Съблюдаване   на   необходимо  санитарно-хигиенни    изисквания   в жилищата или стопанските постройки и особено във временните бараки на работници и  почиващи.
Съхраняване на хранителните продукти в съдове с плътно прилепващи похлупаци, за да бъдат недостъпни за гризачите.
Максимална хигиена в спалните помещения, тоалетните и складовете.
 2. В района на детски почивни лагери трябва да се скосява периодично високата тревна растителност и да се изгарят всички тревни и други отпадъци, които служат за убежище на гризачите. Недопускане на замърсяване с хранителни отпадъци в района на почивни станции и лагери в радиус до един километър е важна част от дератизацията.
3.    Максимално внимание към чистотата на водоизточниците.
4.    При екскурзии и всякакви друти посещения в райони на природни огнища трябва да се избягва контакт с гризачи и предмети, които са замърсени или нагризани от тях.
Дератизациите се провеждат във всички случаи, когато с профилактиката не е постигнат максимален ефект. Дератизации от полеви тип задължително се извършват във всички доказани природни огнища и при възможност в местности с висок каламитет на диви популации гризачи.


Подходящи родентициди за полевата дератизация са паста, блочета и зърно. Подходящи примамки за плъхове и мишки са следните: пшенични и овесени зърна, слънчогледово семе, царевична ярма. За максимално ефективна дератизация се препоръчва се примамките да се третират с 6% растително масло за отлично прилепване на отровния прах и като густативна съставка, след което да се извърши щателно смесване на родентицида.


В биотопи, там където са повече полевки (М. arvaiis, CI. glareolus, Ar-vicola terrestri), към изброените примамки е препоръчително да се добавят и зелени растителни части—люцерна, водни растения или кубчета от нарязани свежи моркови, картофи, ябълки и др., третирани със слънчогледово масло и родентицид в същата концентрация.
Дератизацията срещу горските мишки (A. sylvaticus, A. Havicollis) може успешно да се проведе през ранна пролет в началото на размножителния период на гризачите и преди растителната вегетация. Подходящ сезон е късна есен - ноември, декември, преди падането на снега. Всички дератизации от полеви тип се организират на принципа «санитарно гребло», т. е. нареждане на дератизаторите в редица при разстояние 4-5 метра между хората, в зависимост от харакера на обекта. Всеки дератизатор носи кофа или друг съд с отровните примамки и с помощта на лъжица поставя от отровната смес по 50—100 г вътре в дупките на плъховете и мишките. В силно затревените терени окосяването на тревната маса е необходимо условие, за да се открият дупките и ходовете на гризачите, а там, където това е невъзможно, примамките трябва да се поставят под храстите, в хралупите и под дънерите на дърветата.


По възможност примамките да се закрият с чимове, пръст или друти подръчни средства, за да се предпази полезната фауна. Използуването на газови  родентициди за дератизация вече не се прилага. В района на полевата дератизация трябва да се предупреди населението чрез радиоуредбата, листовки, да се поставят надпис «Внимание —отрова!» и пр., за да се избягнат нещастни случаи.

Използвани източници: Обеззаразяване  - проф. Гъбев



Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.