Профилактични мерки против гризачи


Профилактични мерки против гризачи

Предпазните (профилактични) мерки в борбата с гризачите или профилактичната дератизация има за основна задача да се създадат и поддържат такива условия, които не допускат проникването и/или заселването на синантропните гризачи в постройките. В последно време възможностите на профилактичната дератизация се разширяват и може да се каже, че предпазните мерки вече имат по-обхватни размери — не само опазването от гризачи на отделни постройки, но и на цели райони (напр. пристанищни), а дори и цели населени места, след като в тях наличните популации са били ликвидирани (т. нар. населени места, свободни от гризачи). Предпазните мерки биват два вида:
I.    Санитарно-хигиенни:
1.    Лишаване гризачите от храна.
2.    Лишаване гризачите от укрития и гнезда.
II.    Строително-технически:
1.    Сградите се строят по такъв начин, че да бъдат недостъпни за гризачите. Случайно попадналите в помещенията гризачи да не могат да намерят място, къде да свият безопасно гнездо.
2.    Предотвратяване попадането на гризачите отвън чрез отвори и инсталации на сградите (водоотливни тръби, канали и др.).
3.    Създаване неблагоприятни условия за заселването и миграцията на гризачите на определени територии главно чрез модерни хигиенно-комунални съоръжения (канална, сметосъбирачна и сметоизхвърляща система и др.).
Предпазните мерки при дератизацията са основни и имат решаващо значение. Необходима е обаче правилна преценка, кои от тях следва да се приложат и как да се съчетаят с изтребителните мерки с оглед максимално траен ефект. Един населен обект може да се подложи на химическа дератизация, но ако условията благоприятствуват прииждането на нови гризачи, това трябва да се съчетае и със съответните санитарно-технически мерки. В други случаи обаче предпазните мерки може малко да се забавят, за да се получи по-ефикасен бърз резултат с отровните примамки: ако нарушим обичайните привички на наличните гри¬зачи, нашите изтребителни мерки може да се удължат излишно време. Една цялостна дератизация не може да се счита завършена, ако не се предприемат подходящите според случая предпазни мерки,  като лишаването от достъпни за гризачите храна и непочпстени места, пригодни за укрития, или гнездата са обезателни условия във всички случаи.
Това важи и в случайте, когато чрез химическата дератизация сме постигнали ликвидаця на мишата популация, вкл. за цяло населено мя-
сто, защото лишава от възможност на единични „пришелци" да създадат поколения.
Обичайните пътища за проникване на плъхове и мишки в сградите са през основите на постройката или пък различии достъпни отвори, като врати, прозорци, водосточни, канални или други инсталационни съоръжения и др. С голямо умение се използуват различни дефекти или занемарени места в сградите, а ако по пътя те срещнат известна преграда, чрез прегризване или ровене те сами намират достъп до храни, места за гнездене или ходове за избягване на опасности. Ин-тересно е да се отбележи, че твърдостта на резците на плъховете се опре
деля на 5 по скалата на Mohs (използувана от геолози), като се има предвид, че оловото има твърдост 1,5, цинкът и желязото съответно около 2,5 и 4,5. Това показва, че оловото и цинкът не са подходящи материали за преграждане достъпа на плъховете. Освен това трябва да се има предвид, че роля играе и формата и положението на самия обект, дали е достъпен за прегризване. За да се осъществи последното, гризачът тряб¬ва да има възможност да го подхване с горните си резци, за да даде възможност на по-силните долни резци да влязат в действие. Например една гладка врата, чийто отвор от пода е само 2 мм и плътно приляга към рамката, е мъчно достъпна в сравнение например с врата с 8 мм отстъп от пода.
Санитарно-техническите мерки осигуряват недостъпността на сградите, което изисква специални грижи още при строежа или допълнително при построени сгради, особено на тези помещения, които служат за складове на храни.
Замяната на дървените подове с бетонни и циментни служи като прекрасна мярка, препятствуваща навлизането на гризачите в жилищата и хамбарите. Бетонните и циментните подове са по-добри от тухлените. Бетонната основа трябва да има дебелина около 10 см, като от-горе се настила със слой от цимент, асфалт или специални плочки на де¬белина около 3 см. Тези подове трябва да се врязват дълбоко в стените. Стените да бъдат на 1 м над основата и 50 см под нея, изградени от бе¬тон, камъни или тухли, споени с цимент. Върху стените може да се  направят гладко боядисани ленти с ширина 15 см. като, в случай. че стената е неравна, предварително следва да се измаже и изглади с циментова замазка. Височината и зависи от нуждата да се предотврати катеренето на гризачите, особено мишки. Особено важна е замяната на дъсчените подове в хамбари, складове, пазарища, ресторанти, кухни и
фурни. Всички те са предпочитани жилища на гризачите. На фиг. 50 схематично е представено плъхонепроницаемата преграда към основата на сградите.
При строежа на частни домове също така трябва да се внимава подовете да се строят непроницаеми за гризачите. Дъсчените подове могат да се настелят с дъски, 4 см дебели, и под тях се постави мрежа от достатъчно дебело галванизирано желязо. Тази мярка трябва да покрива и стените на височина до 50—60 см. Кухините в стените на новостроящите се сгради е необходимо да се замазват или се запълват със смес от натрошени тухли и стъкла. Празнините могат да се запълват и с дървени стърготини, размесени със 7 до 10% ВаС03. Особени грижи трябва да се полагат за подовете на тези помещения, в които се пази храна.
Различните стоварища за стоки — скели, платформи и пр. — тряб-ва да се строят на колони, най-малко 70—80 см над земята. Само върху такива надземни платформи трябва да се складират всякакви стоки — дъски, греди и пр., тъй като празнините между тях могат да се приспособят за жилища на гризачите. Върху колонките трябва да се заковат ламаринени козирки с диаметър най-малко 20 см и обърнати с осно¬вата надолу. Козирките следва да бъдат на височина най-малко 30—40 см от земята. На фиг. 51—52 е представено прилагането на предпазни ламаринени козирки.
Водоотливните, помпените и каналните тръби са места, през които гризачите най-често преминават в жилищата. Често в тях и около тях
те си свиват и гнезда, тъй като тук много лесно намират храна. Ето защо тези тръби трябва да бъдат в изправност. През повредените водоотливни тръби се създава много близък контакт между гнездото на плъховете и жилищните помещения.
Изоставените канали много често служат за жилище на плъховете, особено на сивите плъхове (Mus decumanus). Ето защо тези канали тряб¬ва да се запълват със смес от натрошени тухли и стъкла. Стените на новите канали трябва да бъдат гладки, добре циментирани, тъй като през техните цепнатини лесно минават гризачите и си изкопават свърталища под тръбите.
Плъховете често минават в помещенията през врати или прозорците на приземните етажи, оставени отворени или лошо затворени. Тези прозорци, както и всякакви други отвори, като вентилатори, комини, отвори за водопроводна и електрическа инсталация и др. т. трябва добре да се затварят, а тези, които по своето естество не могат да се затварят, да се запушват с мрежа от дебел (поне 1 мм) галванизиран тел, отворите на която да не бъдат по-големи от 0,6 см, за да не могат през тях да минават гризачите (фиг. 54). Вратите се обковават с галванизирана (месингова) ламарина (1 мм дебела) на височина 50—60 см. Също така може да се обкове прагът, който трябва плътно да приляга към вратата.
На каналните тръби се приспособяват специални заградителни бронзови решетки обикновено в местата, където е очистителната шахта, които трябва обаче системно да се почистват. Система от канални тръби, до¬статъчно широки да поемат отпадните води и достатъчно тесни (напр. 60 см), за да се създава непрекъснат ток от вода, изпълвайки по-голямата част от тръбата, е едно съвременно решение, където може да се приложи.
Особено внимание трябва да се полага при строежа на пристанищни помещения — складове, хамбари, митници — вследствие тяхната близост до параходите. Трябва да се помни, че плъховете са отлични пътешественици. Обикновено те сами преминават от сушата на кораба и от кораба на сушата и много по-рядко биват пренасяни със стоки. Не трябва да се забравя и обстоятелството, че плъховете, особено Mus decumanus, плуват добре. Те без затруднение преплуват разстояние от 1/2 километър.
Храненето на дребните домашни животни близо до жилищните помещения винаги оставя достатъчно храна и за гризачите. Ето защо голямата чистота и добрият ред в двора са също враг на гризачите.
Лишаването от храна е една от най-добрите мерки за изтребване на плъховете. Това се постига, като храната и сметта, главно от хранителните отпадъци, се пази в гризачонепропускливи помещения и в добре затворени съдове, където гризачите не могат да имат достъп. Сметта тряб¬ва често да се изхвърля на сметището, което да е плъхонепроницаемо, а още по-добре е, ако сметта се изгаря. Бунищата често служат като място, където плъховете се отхранват. Кланиците също са предпочитано място за плъховете; отпадъците от кланиците трябва да се изгарят. В жилищата, ресторантите и пр. остатъците от храна трябва грижливо да се събират и пазят в добре затворени железни съдове.В жилищата хранителните продукти трябва да се пазят в замрежени шкафове.
Отровите и капаните намаляват броя на плъховете, но лишението от храна е много по-ефикасен начин за борба с тях. Чистотата и хигиената в най-широкия смисъл на думата е смъртен враг за гризачите.

Източник: Обезпаразитяване


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.