Данни за иксодови кърлежи


Данни за иксодови кърлежи събирани през 2001 - 2005 г.

 

Семейството на иксодовите кърлежи, наричани още пасбищни, наброява към 680 вида. В систематично отношение те са представители на клас паякообразни (Arachnoidea) към тип членестоноги (Arthropoda). Ролята на кърлежите. като преносители на заболявания при човека е доказана най - напред при бактериални инфекции, а по - късно и при вирусни енцефалити и хеморагични трески (1). Те имат ендемично разпространение в различните географски региони. В България са разпространени шест рода иксодови кърлежи, като пет от тях са изявени вектори на заболявания. Епидемиологичната роля на всеки вид зависи от неговата степен на хомофилност, възприемчивост към причинителя, численост и подходящи климато-географски условия.

Процеси, като промени в микроклимата на земята, унищожаване на горските масиви и урбанизацията също оказват влияние върху числеността на кърлежите, респективно върху честотата на кърлежопреносимите забопявания.

Цели и задачи на проучването за кърлежите

За проучване на видовия състав и епидемиологичното значение на кърлежи, доставяни в лабораторията бе проведено:

Видово определяне

Определяне на стадия на развитие и пола

Установяване на начина и мястото на събиране

-         Лабораторно изследване за носителство на патогенни
микроорганизми

Род Boophilus няма епидемиологична роля, затова не е взет предвид в настоящего съобщение.

Материали и методи на изследването в страната за видовете кърлежи

Изпратените до лабораторията по дезинсекция при НЦЗПБ кърлежи са от градските и извън градски райони на София-град, София-област, Велико Търново, Силистра, Русе. Добрич, Бургас. Стара Загора и Хасково. Събирани са по три начина: свалени от хора, свалени от животни и гладни екземпляри от природата, събрани чрез "влачене на памучен флаг". При транспортирането те са съхранявани в пеницилинови шишенца с малко трева в тях за поддържане на необходимата влага и покрити с двуслойна марля. 

Резултати и обсъждане на резултатите за кърлежите

За периода април-септември 2005г. бяха определени 747 кърлежа, поради факта, че някои от тях не бяха запазени живи, поради нарушаване целостта им при изваждане от пациенти и животни не всички подлежаха на проверка за евентуалната им заразеност с причинители на инфекции.

На фиг.1 се вижда, че най - много са събраните кърлежи с флаг (42,70%). Следват събраните от хора (33,9%) и от животни (23.4%), като най-честите гостоприемници, от конто са събирани кърлежите са кучета, овце и кози.

На фиг. 2 е представено сравнение между числеността на кърлежите за 2005 год. и предходната година през активните им периоди. Съществени различия за доминиращите видове през двете години не се наблюдават. Преобладават следните видове кърлежи: Ixodes ricinus, Dermacentor  marginatus   и   Rhipicephalus   sanguineus,   преносители съответно на лаймска болеет, туларемия, и марсилска треска. За 2005 г. относителният им дял е с двувърхова крива, както следва: 62%, 23% и 7%.

През 2004 г. са съответно: 50.6%, 10,97% и 34,75%.

Други два вида, конто се срещат у нас, макар и по-рядко и също участват в пренасянето на причинители на заболявания при човек са Hyalomma plumbeum и Haemaphysalis punctata.

Представената таблица 1 дава информация за най- место предаваните от иксодови кърлежи заболявания, биологичния начин на предаване и за резервоарите на причинителите на тези заболявания (2).

Броят на събраните кърлежи през 2005 г. и по трите начина е най-голям за София-град, Добрич и Стара Загора (фиг.З). Броя на събраните само от пациенти кърлежи е най-висок за районите на Силистра, Добрич, и Бургас.

През 2004 г. и 2005г. всички кърлежи от род Dermacentor са изеледвани за носителство на Francissella tularensis в лабораторията по Молекулярна микробиология на НЦЗПБ, чрез използване на полимерно-верижна реакция (PSR). Резултатите от всички проби са отрицателни.

Всички получени живи екземпляри от род Ixodes кърлежи са проверени за заразеност с Borrelia burgdorferi в лабораторията по Лаймска болеет на НЦЗПБ. Диагностиката е извършена микроскопски и чрез метода PSR. Готовите до момента резултати са отрицателни (3).

Кърлежите от род Rhipicephalus са проучени за наличие на Rick­ettsia conori в научно изследователската лаборатория по вирусология на ВМА с помощта на имунофлуорисцентен метод. За 2004 г. има една проба, положителна за марсилска треска. Кърлежът е свален от мъж, живущ в Хасковска облает.

През 2005 г. сме имали възможност да дадем за изеледване единствено кърлежи изпратени от района на Стара Загора, свалени от животни. Има една положителна проба за марсилска треска, касае се за кърлеж свален от куче.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проучванията по темата "Видов състав и епидемиологично значение на иксодови кърлежи в България" продължават. Докладваните в съобщението резултати ще бъдат допълвани през следващите години. Необходима е по- голяма активност при събиране и изпращане на материали за изеледване от различните региони на страната. Данните за видовия състав ще бъдат предоставяни на Експертния съвет по кърлежопреносими инфекции за изготвяне на кадастъра и картите на природните огнища на заболявания.

Източник: ДДД бюлетин

 


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.