Чумата и бълхите


Бълхите и чумата


Чумата е бактериално зоонозно заболяване, причинено от Yersinia pestis и с най-важен преносител бълхите. Заболяването се появява първо сред дивите животни и хората се заразяват от инфектирани бълхи, които ги нападат. В миналото чумата е наричана още „черната смърт".
Наблюдавано е, че чумните епидемии, а след това и пандемии се предшествали от поява на гризачи (плъхове, мишки и др) по улиците, които не изпитвали страх, както и на завишен брой нападащи бълхи.
След като е доказана ролята на бълхите като преносители на заболяването са провеждани множество изследвания върху насекомите - на първо място е стоял въпросът кои са най-важните видове, които пренасят чумните бактерии. Така е установено, че Y. pestis се пренася от X. cheopis - плъховата бълха. Циркулацията протича главно бълха - гризач - бълха. Човек се включва във веригата, но не е източник на инфекцията.
Установени са спонтанни чумни епизоотии при повече от 75 вида гризачи. Най-съществено епидемиологично значение обаче имат плъховете Rattus norvegicus - сив плъх и Rattus rattus - черен плъх.
В природата лалугерите (Citellus) имат най-голямо значение. Те спят зимен сън и се характеризират с висока численост и голяма продължителност на живота. Затова при тях чумата може да протича продължително в латентна форма. Именно по тези причини борбата с вредители е от голямо значение.
Епизоотиите сред силно възприемчивите гризачи, но с по-ниска численост имат по-малко значение, например полевките, тушканчиците, зайците, земеровките и други гризачи се въвличат в протичането на чумата случайно. При повечето животни чумата протича много остро.
Важно епидемиологично значение имат синантропните гризачи, тясно свързани с човек и неговото жилище, които са високо чувствителни към чумните бактерии: черен плъх (Rattus rattus), сив плъх {Rattus norvegicus) и александрийски плъх (R. alexandrinus).
Пътищата за пренасяне на чумните бактерии са разнообразии - контактен (при дране на кожа от болни гризачи), хранителен (при консумация на месо от заразени животни - особено при камили), въздушнокапков (когато се полагат грижи за болен човек от белодробна форма на чумата - чрез вдишване на пра¬ха, който съдържа чумни бактерии) и накрая - трансмисивен с помощта на бълхите, които са специфични преносители на причинителя на чумата.
От всички упоменати пътища за предаване на чумните бактерии основен е трансмисивният. Чрез него се осъществява циркулацията на причинителя в природата и Y. pestis се запазва като вид.
Много видове бълхи могат да пренасят чумните бактерии (кучешката, котешката, плъховата, лалугеровата и др.). При различните видове епидемиологичното значение е различно и зависи от: климатичните условия, характера на паразитиране, географското разпространение, периодите на гладуване, числеността им и други, които са от значение за взаимоотношенията между микробите и бълхите. Най-често предаването се осъществява при наличието на оформено вече чумно блокче в тялото на бълхата.
Когато бълхата се напие с кръв от заразен гризач, съдържащ чумни бактерии, в предстомаха и стомаха и става интензивно размножаване на бактериите, те се слепват и образуват жела тиноподобна маса, която запълва предстомахчето, а често и стомахчето, като прораства понякога и към глътката. Образуваното чумно блокче напълно запушва храносмилателният тракт. Блокираната бълха е гладна и непрекъснато опитва да пие кръв. Поетата кръв стига само до предстомаха и се връща обратно в раната, като увлича със себе си и микроорганизмите. Поради глада, който изпитват, бълхите непрекъснато правят опити да се напият с кръв, в резултат на което рязко се увеличава опасността от предаване на чумните микроби на значителен брой хора.
Друг начин за предаване на инфекцията е, когато в стомаха на бълхите има микроорганизми и при поемане на нова кръв тя стига до предстомаха, който изпълнява функции на клапан, възпрепятстващ връщането на кръв обратно. Но при свиване на предстомаха и стомаха на бълхата, поради несъвършенство на клапанната им функция част от съдържимото на стомаха и предстомаха попада в раната. В този случаи неблокирани бълхи, но съдържащи микроорганизми в стомаха си, са в състояние да заразят гостоприемника си.
Бълхите интензивно отделят причинителите на чума чрез изпражненията си. Ако такива изпражнения са на тъмно при стайна температура, микроорганизмите запазват жизнеспособността си до 18 месеца и ако попаднат на разранена кожа или при разчесване могат да заразят здрав човек или животно.
Блокираните бълхи загиват след 7-14 дни - много по-бързо, отколкото гладните. Понякога се наблюдава отмиване чрез кръвния поток на чумното блокче и даже повторно образуване на чумно блокче в един и същ екземпляр. Под влияние на бактериофага, който попада в стомаха чрез поетата кръв, 60-70% от бълхите се освобождават от чумните бактерии след 1-3,5 месеца (7).
Повторно пиене на кръв на заразените бълхи от здрави животни стимулира размножението на микробите.
Заразяване с чумни бактерии при бубонната чума става бързо в резултат на образуването на „бубона", когато настъпва бактериемия и обикновено завършва с висока смъртност. От тази чума хората се заразяват или чрез гризачи, болни от чума или от болни хора.
В света са известни много природни огнища на чума, които се наблюдават и се поддържат стриктни мерки за ограничаване на огнищата и за предпазване на населението.


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.