Дератизация и механично унищожаване на гризачи


Дератизация и механично унищожаване на гризачи

 

Механичният метод на изтребителната дератизация се състои в употребата на най-различни видове капани, използувани още от древ­ни времена. Преимуществото им е, че те са безопасни за човека и могат да се употребяват там, където употребата на химични или бактериологични примамки може да е противопоказано (детски заведения, хранителни блокове, казарми и др.). Освен това се използуват при хващане отделни екземпляри за определяне вида и за лаборатории изследвания. Капаните са удобни предимно там, където има малко мишки или плъ­хове, още повече отравянето им под пода може да доведе до неприятна миризма продължително време. Най-после капаните са дял от комплексния метод за борба с гризачите. Употребяват се най-различни модификации на капани. По своето устройство те могат да бъдат разпределени на два основни типа — капани за единични екземпляри и капани, с които могат да се хванат повече от един брой гризачи. Към първия вид капани спадат убиващите капани с пружина за мишки или плъхове, които се различават едни от други по своята големина и здравина. Когато прищипващият тел е вертикално поставен, това представлява пружинен капан тип „гилотина", вариант от който е и мишеловката „коридорче», устройството на който е видно от. За плъхове и по-големи гризачи се употребяват и „дълговидни капани», показани на. Капанът се поставя маскиран по пътя на гризачите със или без примамки. Те са обикновените телени капани, които хващат мишките или плъха (пак в зависимост от големината и здравината на капана) живи.

От капаните с многократно действие известен е автоматичният капан на Бендер с по-сложно устройство. Чрез системи от вратички и лостове плъхът навлиза вътре и попада в съд с вода, без да може да излезе. По-просто устроен е капанът с падащ под, където плъхът, примамен от поставената храна, попада върху подвижна дъска и пада на дъното, обикновено с ламарина, откъдето гризачът вече не може да излезе. На този принцип са устроени много подобни капани. Тук спадат и капаните-кошове (наподобяващи рибарски кошове), показани на фиг. 61. Те се състоятот преддверие и място, където попадат затворените мишки или плъхове. Преддверието представлява широк пре­сечен конус, където гризачът може безпрепятствено да влиза и излиза.

На равнището на входа на преддверието има втори отвор на втори пре­сечен конус, в дъното на който има подвижна пластинка, уравновесена с тежест. При стъпване на животното тя се отваря и гризачът попада в затворената част на капана, на противоположния край на който има отвор за извеждане на плъховете. Успех с този капан може да се очаква, след като плъховете „свикнат" с него и не буди подозрение, т. е. след като капанът не предизвика техния изострен изследователски рефлекс. „Ямите на смъртта" се употребяват обикновено на открито покрай жилищата, покрай помийни ями, сметища, военни лагери и пр. Те имат формата на пресечена четириъгълна пирамида с основата надолу с височина 1 м, основа 1 кв. м и горен отвор със страна 70 см. За предпазване да не попаднат домашни животни в ямата, на отвора може да се поставят решетки. На дъното на ямата се поставят най-различни примамливи храни (сирене, хляб с мас, месо, мед, вода) и слама или сено.

За успешно действие на капаните е необходимо преди всичко да се заблуди вниманието и хитростта на гризачите, т. е. да се потисне техният силно развит изследователски рефлекс. За тази цел е необходимо:

1. Да се избягва пипането на капаните с голи ръце. Миризмата на човека отблъсква плъховете. Поставянето на примамката, както и всяко докосване до капаните трябва да става с ръкавици. Това правило, което на някои изглежда преувеличено, е от изключително важно практическо

значение за постигане на добър резултат. Това особено се отнася, когато гризачите имат достатъчен достъп до други храни и уловът с капани е затруднен.

2. Ако капанът е пипан с ръце, трябва да се измие с вряла вода и добре изсуши. Уловените плъхове или мишки и тяхната миризма не само не отблъскват, а, напротив, привличат другите. Следите от убити гризачи обаче (кръв и др.) трябва също добре да се измиват, защото отблъскват останалите гризачи.

3. Капаните не биват да се местят. Те се поставят там, където хо­дят гризачите, обикновено покрай стените на помещенията, но на открито място.

4. При плъхове едно от най-важните условия за успех е няколко-дневно (2—3 дни) „предзалагане". Капаните се оставят незаредени със свободен достъп до разнообразна храна в тях. Това притъпява хитростта на плъхове, които свикват с „новия обект". При мишките това не се налага, дори напротив, те с интерес „налитат" на всичко, което им прави впечатление.

Най-целесъобразни между капаните са тези, които са предложени най-рано — от телена мрежа, в които плъховете могат да се проврат, но не могат да излязат.

След хващането на гризачите живи те се убиват, най-често като се потапят за известно време във вода, за да се удавят, или в 2% лизолов разтвор. Може също да се поставят заедно с капаните в гумирани чували или обикновени, обковани с ламарина сандъчета с прибавка на 30—50 г 25% амоняк, който за няколко минути ги убива. Труповете най-правилно е да се изгарят. Ако това не е възможно, заравят се най-малко на 0,5 м дълбочина, като се заливат предварително с 10—20% варно мляко или хлорна вар.

Освен капаните друго средство, което се употребява, е електричеството. Има различни начини за борба с плъховете чрез електричество. Този метод обаче изисква известни условия, при които би могъл да бъде приложен. Обикновено на известно протежение се прекарват проводници през мястото, където обикновено минават гризачи (например около складирани храни, (по протежение на храни); докосването на проводниците ги убива.

Източник: Дератизация


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.