Други видове комари в България


Други видове комари в България

 

Комари Anopheles (Anopheles) plumbeus Stephens, 1828


Крилата този вид комари са без петна, по жилките им има гъсто наредени тъмнокафяви люспи. Общата окраска на тялото е черна с металически оттенък. На лоба на комара между очите има снопче от чисто бели люспи. Хоботът и палпите са черни. На предния край на среднегръба има също така снопче от бели люспи, а по средата на среднегръба минава пепелносива надлъжна ивица. Краката на тези коамри са чер¬ни или чернокафяви, като основните им членчета и основите на бедрата са по-светли. Коремчето е черно, по-светло от долната си страна.
Специфичното за тези комари е Хипопигий  — кокситът има в основата си две едри четинки, разположени върху брадавица. Освен това една едра четинка е разположена към средата му, пак откъм вътрешната страна. Шиповете по върховете на класпетите са сближени, но не са слети. Едеагусът е сравнително къс и широк, без листовидни придатъци на върха си.
Ларвата IV възраст на комарите има тъмнокафява едноцветна глава, със слабо развити сложни очи външните и вътрешните власинки при наличника са тънки, понякога леко разклонени към върха си. Външните са приблизително два-три пъти по-малки от вътрешните. Задните власинки върху наличника, лобните и почти всички останали власинки отгоре на главата са къси и прости. Само власинката на комара, намираща се при основата на всяка антена, е 2—3 клонеста. Самите антени са тъмно оцветени, прави и без шипчета. Власинкита на антената, чиято основа се намира под средата, е къса и проста.
Комарите имат звездовидни власинки от второто до седмото коремно членче. Те имат поне по 15 листовидни пластинки, чиято ръбове могат да бъдат назъбени в последните 2/3 от дължината им. Страничните власинки на четвъртото до шестото коремно членче са дълги и перести. Гребенът на страните на осмото членче на корема има 12—14 дълги и само 4—5 къси шипа.
Яйцата на комара са широки в средата си, те нямат плувила, а само много добре развит плавателен пояс. Повърхността е по-скоро еднообразна в тъмен цвят.

Биология на комарите

Възрастните комари са типични горски насекоми, които почти никога не влитат в помещения. Женските нападат човека сравнително рядко. Ларвите се развиват във водата на дендротелми, на различни видове дървета. Презимуват яйцата и ларвите от всички възрасти.

Общо разпространение на комарите

Основната част на ареала на този комар се намира в пределите на Средиземноморската подобласт. В Европа достига на север до Англия, Южна Швеция и Естония. Среща се също така в Средна, Южна, Източна и Югоизточна Европа, както и в Северен Кавказ, Закавказието, Туркмения, Таджикистан, Северен Иран и Алжир.

Разпространение в България

Този комар е сравнително рядък вид, който обаче има доста широко разпространение в страната. Среща се както в по-ниските й части, така и в някои от нейните планини: Петричко (Дренски, 1949), Витоша (Божков, 1966а), Стара планина (Божков, 1967, 1974), по Черноморското крайбрежие — в бившите Варненски и Бургаски окръг (Божков, Христова, Цанев, 1969; Христова, Цанев, Смилова, 1971), в бившия Плевенски окръг (Доровски, 1976), в Кресненския пролом (Христова, Божков, 1977).


Комари от подвид Anopheles (Anopheles) claviger Meigen, 1804 (син. Anopheles (Anopheles bifurcatus L.)


Крилата са без петна, жилките им са покрити с едноцветни кафяви люспи. Общата окраска на тялото е жълтеникава или светлошоколадова. На лоба на този вид комари има насочено напред снопче от кремави люспи и власинки. Хоботчето и палпите са едноцветно тъмнокафяви. Среднегърбът е кафяв с бялосива надлъжна ивица по средата, която назад се разширява. Отпред на среднегръда има снопче от жълтеникавобели люспи. Краката са кафяви или тъмнокафяви, като долната страна на бедрата и пищялите, както и съчлененията са по-светли. Коремчето на комара е кафяво, по-тъмно към задния край на тергитите и покрито с доста дълги светлокафяви власинки.
Хипопигий на тези комари — кокситът има откъм вътрешната си страна при основата три яки четинки. Едната от тях е разположена върху брадавица и е неразклонена. Останалите две, които са сближени, са разклонени в горната си половина. Към върха на коксита на комара, откъм вътрешната му страна, има още една яка четинка. Едеагусът има листовидни придатъци на върха си.
Ларвата IV възраст (фиг. 29) отгоре по главата си има отделни петна, сливащи се отчасти в напречни ивици, които обаче не се открояват рязко върху основния й тъмен фон. Вътрешните власинки при наличника на комарите са дълги, прости или с 2—4 броя разклонения към върха си. Външните власинки на наличника са около два пъти по-къси от вътрешните, обикновено 2—4-клонести откъм средата или към върха си, по-рядко те са прости. Задните власинки на наличника са къси и 2—5 клонести. Лобните власинки са добре развити. Вътрешните са най-дълги, 4—10-клонести, те надми¬нават основата на власинките на наличника. Средните лобни власинки са 6—12 клонести, а външните, които са най-къси, са 8—12-клонести. Теменните власинки са къси и прости или двуклонести. Транссатуралните власинки са още по-къси, 3—5-клонести. Типично за тези комари са антените - те са два пъти по-къси от главата, откъм вътрешната си страна с редки шипчета. Власинката на антената е 4—7-клонеста, тя се намира близо до основата на самата антена.
Звездовидните власинки са добре развити на третото до седмото коремно членче. Техните листовидни пластинки имат гладки или слабо назъбени ръбове. Страничните власинки на първото до третото коремно членче са перести, а на четвъртото до шестото коремно членче — разклонени. Гребенът по страните на осмото коремно членче се състои от 12—14 едри и средни шипове, които се редуват с по-малки. Яйцата на комарите са продълговато-овални, с големи плувила и с плавателен пояс, който е развит само към двата края на яйцето. Горната му повърхност е еднообразна в тъмен цвят.

 Биология на комарите

Възрастните комари са влаголюбиви и денуват обикновено сред растителността. Сравнително рядко те се срещат в помещения с хора или домашни животни, и то главно там, където постройките се намират близо до водоемите, в които се развиват ларвите. Женските комари нападат главно под открито небе. При някои популации женските комари са способни да снесат първата си порция яйца и без да са смукали преди това кръв, т. е. те са автогенни.
Ларвите на възрастните комари се развиват обикновено в засенчени (от трева, тръстика, камъш, храсти, дървета или скали) водоеми, както и в такива, които са слабо огрявани от слънцето, със стояща или течаща вода. В планински местности те се срещат често и в заливчета по течението на ручеи и извори, а също и в напоителни канали с такава вода. Зимуват ларвите от III и IV възраст във водоеми, които не замръзват до дъното. В южните части на ареала му развитието на вида е целогодишно, като някъде само се забавя през зимата.

Общо разпространение на комарите

Видът е широко разпространен в Европа — от Южна Скандинавия и Южна Финландия на север, до Италия на юг, също така в европейската част на СССР и на Балканския полуостров, освен това в Кавказ, Предна и Средна Азия и в Западен Сибир (до Томск на изток), както и в Северна Африка.

Разпространение в България

Този вид комар е широко разпространен у нас, без да се среща много често. За първи път е съобщен за София, Кюстендил и Троян от Ш и ш к о в и Консулов(1914), после е намерен още на много други места: в Петричко (Дряновски, 1929), долината на р.Марица (Сли¬венски, 1946), Долния камчийски край (Авлавидов, 1947), Източните Родопи (Д р е н с к и, 1949; П а с п а л е в, 1951), Бургаско (Божков, 1961), Гоцеделчевско (Божков, 1962), Дунав¬ското крайбрежие (Димчев, Стефанов, Ковчазов, Хрис¬това, 1962), Стара планина (Божков, 1967, 1974), отново в София (Христова, Тодорова, 1969), във Варненско (Бож¬ков, Христова, Цанев, 1969).
Христова, Цанев и Смилова (1971) пишат, че докато през минали години видът комари An. claviger е бил често срещан раннопролетен комар по Варненското крайбрежие, по-късно той е сведен до минимум (поради провеждането на строителни и мелиоративни мероприятия в резерватите Батова и Камчия, както и вследствие на проведени раннопролетни инсектицидни обработки преди разлистването на дърветата) и през периода 1968—1970 г. вече не е намиран в района.

Източник: Кръвосмучещи комари - Божков


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.