Храната на насекомите


Храната на насекомите

 

 

Хранителни източници за насекомите

Огромното видово разнообразие на насекомите дава отражение върху тяхното  хранително поведение и заемането на определени хранителни ниши, специализация към определени хранителни източници, морфо-функционални различия на устния апарат и храносмилателната система, хранителни режими, използване на симбионтни микроорганизми и първаци като продуценти на храносмилателни ензими и витамини, зависимост на поведението от биологията на развитието и др. Както е известно, за да успяваме в борбата с вредителите, е добре да ги познаваме.

Разнообразието на хранителните източници на насекомите съгласно тяхната химична природа е твърде ограничено (белтъчини, масти и въглехидрати и някои други), докато това на природните хранителни продукти е неописуемо и обхваща трите царства на живото.

Пълноценна храна е тази, която съдържа в достъпна форма и количество всички химични вещества, необходими за растежа, развитието, функционалната активност и размножението на видовете. Това означава, че освен от хранителни вещества насекомите се нуждаят от вода, минерални соли, микроелементи, витамини, атрактанти, симбионтни видове, подпомагащи храносмилането, видово специфична храна за определен стадий от развитието (напр. „пчелно млечице"), фактори на растежа.

За пълноцеността на храната за различните насекоми може да се съди по нейния химичен състав, а за хранителната ценност - по нейната усвояемост, което дава възможност (Тыщенко,1976) да се изведат коефициент за усвояване (КУ) и коефициент за полезно използване (КИХ) на храната.

Тези коефициенти варират в зависимост от вида, възрастта и пола на насекомите, от характера на храната и външните екологични фактори, като подобни вариации са валидни и за определен стадий на развитие. По принцип стойностите на КУ и КИХ намаляват към края на всеки възрастов период. Така например в първите 5 дни на V стадий (последен) личинков стадий на копринената пеперуда Bombyx тоri КУ е равен на 39-42%, а в последните два дни преди какавrдирането - 27%.

КУ = ТХ-83 100%        ;                КИХ = ТТ   100%

            ТЕ                                                       ТХ

ТХ е тегло на храната консумирана за определено време t; TT - повишаване
на телесното тегло за време t; ТЕ - теглото на екскрементите за време t.

Програмираното поддържане на популации от даден вид в инсектариумите изисква добро познаване на биологията на храненето на дадено насекомо и използването на рецепти за полусинтетична и синтетична храна, отговаряща на изискванията за пълноценност, усвояемост и атрактивност.

Полусинтетичната храна на насекомите е комбинация между естествени, но в обработено състояние (изсушени, смлени и т.н.) хранителни източници, характерни за вида, и синтетични добавки. Синтетичните хранителни порциони съдържат вещества с точно определен състав и количество. В тези храни се съдържат още вещества, които формират консистенцията на храната (агар), витамини, фактори на растежа, неорганични вещества и микроелементи. Пълноценните белтъци в тези рецепти (казеин, яйчен албумин) могат да бъдат заменени с точно определени аминокиселини. Като източници на  въглехидрати за насекомите се използват скорбяла и захар. Хранителната среда съдържа още мастни киселини, стерини, минерални съеди-
нения, антисептици, атрактанти (напр. екстракти от листа на черница в средата за хранене на В. тоri) и др.

Необходимостта от витамини зависи от биологията на вида насекомо. Авитаминозите и хиповитаминозите дават характерно отражение върху растежа, развитието, обмяната на веществата, плодовитостта, смъртността. Оптималните нужди от витамини в храната за дрозофили в mg/g храна е, както следва: тиамин - 0,1; ри- бофлавин - 0,5; пантотенова киселина - 4,0; пиридоксин- 1,0; никотинова киселина - 1,0 и биотин - 0,015.

Много насекоми се нуждаят от добавяне в храната на холин (1 mg/g храна), като източник на метилни групи. Като фактори на растежа при някои видове се използват различни съединения като карнитин, инозит, витамин В12, аскорбинова киселина, хлорогенна киселина (В. тоri) и др.

Съставът на синтетична храна за скакалци (Schistocerca gregaria, Locusta migratoria) е - както следва (Тыщенко, 1976): захароза - 5 g, декстрин - 5 g, казеин – 6 g, яйчен албумин - 2 g, микробиологичен пептон - 2 g, холестерин - 200 mg, токоферолацетат - 12,5 mg, линолева к-на - 0,2 ml, смес от минерални соли - 1,5 g, аскорбинова к-на - 100 mg, целулоза на прах - 15 g, съответен набор от витамини (вж. Тыщенко, 1976 - с. 167). Полусинтетичната храна за дрозофили по рецептата на Инсектариума в Биологическия факултет (СУ „Св. Кл.Охридски") е със следния състав: в 1 1 вряща вода се добавят 25 g сухи дрожди и 6,5-7 g агар; вари се 30 min.; в друг съд се смесват 25 g захароза, 40 g царевично брашно и 17 g соево брашно (при липса- царевично); размива се със студена вода и се прибавя към врящата смес; добавя се 1 супена лъжица меласа и се остава да ври още 20 min; накрая се добавя 1 ml пропионова киселина като консервант; разлива се в съдове за отглеждане на дрозофили.

Хранителни атрактанти и репеленти предназначени за насекоми

Хранителната специализация на насекомите и заемането им на определени хранителни ниши е еволюционен процес, развиващ се паралелно с еволюцията в растителния и животинския свят. Израз на това е отношението на насекомите към определени химични съставки в храната, които са привлекателни за тях (атрактанти) или отблъскващи (репеленти) (табл. IX-1).

Атрактанти са гликозидът синигрин (характерен за кръстоцветните растения), в зелето - прогоитрин за насекомите, адаптирани към такава храна (напр.представители от сем. Pieridae олигофаги по отношение на различни видове кръстоцветни). Колорадският бръмбар (Leptinotarsa decemlineata) е хранително специализиран към атрактанти, съдържащи се в картофите, но отбягва репелентното действие на тютюна. Различни видове терпени от кората на хвойнови са характерни атрактанти за бръмбари от сем. Scolytidae. В листата на черницата има няколко хранителни атрактанта. Скакалецът Schistocerca gregaria се превлича от детелината Trifolium, която има два атрактанта за тези насекоми. Терпените в гниеща хвойнова кора са силни атрактанти за много бръмбари. Смесването на атрактанти с несъедобна храна я прави привлекателна за монофагите, което се използва в популационния контрол.

Дистантните атрактанти и репеленти се възприемат от обонятелните сенсили. Вкусовите усещания се формират от максиларните сенсили. Електрофизиологичните изследвания на Protoparce sexta показват, че под въздействието на атрактанти се възбуждат медиалните, а под въздействие на репелентите - латералните вкусови сенсили.

Източник: Физиология и биохимия  на насекомите - Радой Иванов

 


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.