Контролът върху гризачите е елемент от добрите хигиенни норми


Контролът върху гризачите е елемент от добрите хигиенни норми

Добрата производствена практика и хигиени норми в хранителните предприятия изискват контролиране на популациите на гризачите до нивото на възможния биологичен минимум. С въвеждане на нормативите на Европейската общност(ЕО) контролът върху вредните гризачи става постоянен елемент на системата от мерки за спазване на хигиенни норми за производството и обработката на животински продукти и продукция. Тази практика е възприета след като с научни изследвания се доказва, че в такива предприятия без прилагане принципа на перманентен контрол върху гризачите е практически невъзможно да се гарантира качеството и здравната безопастност на производствената продукция (8).
Сектора на хранително вкусовата промишленост е важен отрасъл в икономиката на страната и трябва да се модифицира и адаптира с оглед изискванията на ЕО. На първо място това е свързано с въвеждането на НАССР в България и спазване на международните стандарти за контрол и качество на храните -ISO, GMP съобразно хранителните норми и кодекс.
НАССР е система чрез, която фирмите пазят качеството на своите крайни хранителни продукти. Тя има два основни елемента: Анализ на риска и определяне на тези точки от производствения процес, където той се контролират / ССР - Critical Control Points/ (3).
Благодарение на НАССР се осигурява системен контрол на източниците на суровини за производство, технологията на производствения процес и достъпа им до потребителя спазвайки строги санитарно - хигиенни изисквания. (11). Неразделна част от тези санитарни изисквания е дератизацията. Гризачите са източници на зараза и могат да контаминират на хранителните продукти с различни вируси и бактерии, опасни за здравето на човека и животните. Те са резервоар на повече от 40 инфекциозни заболявания  като:  хеморагична  треска  с бъбречен  синдром, лептоспироза, туларемия, салмонелоза, чума и др.
Във всеки един обект трябва да е разработена програма за контрол на вредните гризачи с цел недопускане проникването им в обекта и за премахването им при установена популация. Писмената програма трябва да включва данни за отговорното лице в обекта, названието на ДДД фирмата, провеждания метод, третиране, дератизационна скица на заложените примамки. Забължителни елементи на програмата са:
1.    списък на отговрния персонал извършващ обработктие в обекта
2.    списък на употребяваните препарати и концентрация
3.    използвания метод и честота на инспекции на обекта
4.    карта на местата и честота на заложените примамки
5.    вида и честотата на проверките за оценка ефективността на програмата (11).
Проблема у нас се състои в това, че строително -техническото решение на повечето хранителни предприятия не е в достагьчна степен съобразено с изискванията за плъхонепроницаемост. Липсва и система за контрол, както вътре в предприятията по отношение на опазване на продукцията, така и мониторинг върху вредното влияние, което синантропните гризачи оказват върху производствените сгради и технологичния процес.
Всичко това налага в производствените помещения да се приложат ефективни мерки за защита от нахлуване на гризачи чрез:
•    затваряне на дупките в стените, подовете, около тръбопроводите и радиаторите с нужните материали и средства: циментни замазки, подходящ обков и др.
•    затваряне на вентилационните и канални отвори със здрава метална решетка с диаметър на отвора не повече от 5 мм.
•    обшиване долната част на вратите на помещенията на височина 40-50 см и на праговете с метална ламарина.
•    поставяне на металически решетки на прозорците с отвор не по-голям от 5 мм. (15)
Проблемът със заселването на вредните гризачи възниква поради редица причини:
•    Близост до ендемичен по отношение на гризачи район .
•    Богата хранителна база .
•    Условия за проникване и трайно заселване на гризачите.
•    Недобро хигиенно състояние на обектите (9).
За да има ефективен и системен контрол върху вредните гризачи е необходимо познаване преди всичко на биологията и екологията на гризачите, за да може да се постигнат качествени резултати от борбата с тях. Тези познания имат пряко значение и за правилния избор и приложение на родентицидните препарати. Боравенето с тях изисква особено внимание т.к. в тези обекти съществува опасност от контаминиране на хранителните продукти с пестициди-родентициди.
За успешно реализиране на висока ефективност в контрола върху вредните гризачи във фирмите за производство на хранителни продукти е небходимо изпълнението на следните три задачи:
1.    Провеждане на проучвания върху видовия състав, числеността, пътищата за проникване и конкуренцията между видовете гризачи, техните местообитания и влиянието на факторите на околната среда върху тях.
Според М. Матева капанният метод най-пълно дава възможност за видова идентификация на гризачите, както и представа за относителната им численост (4). Други автори определят числеността на гризачите по метода на неотровните примамки чрез отчитане на тяхната приемливост от гризачите. По сигнален метод и анкетно-визуален метод се определя и динамиката на числеността на гризачите и тяхната сезонна активност (10).
2.    Определяне на пространственото разпределение и териториалното поведение в зависимост от видовите особености и технологичния процес, което представлява втората по важност задача на дератизатора. Важно място заемат начинът, по който е извършен строежът на сградите - сглобяеми елементи, високата постоянна температура, богатата хранителна база (1). Санитарно - хигиенното и строително - техническо ниво на сградите у нас е такова, че допуска висока плъхопроницаемост и условия за заселване на гризачи. Проникването се реализира през фуги, най- често на врати, прозорци, неуплътнени места около проводници на водоснабдителната и електрическата мрежи. Освен това в повечето хранителни предприятия зоната около тях не отговаря на санитарно - хигиенните изисквания - отворени контейнери, нередовно сметоизвозване.
Липсата на бариерна дератизация улеснява миграцията на гризачите, особено през есенния и пролетния сезон, на което се дължи повишеното ниво на сигнали от страна на населението и  работещите в хранителните предприятия.
Параметрите на микроклимата и особеностите на производството в различните хранителни предприятия оказват влияние върху конкуренцията на синатропните видове. По-бързо възпроизводими видове като Mus musculus и Rattus rat¬tus се адаптират по-лесно към тези параметри. Дори при ниски температури на хладилни помещения и замразителни камери, след оцеляване на първите новозаселили се екземпляри, следващите поколения са по-адаптирани и приспособими за живеене в тези условия и по-лесно се налагат като доминираща популация (8). Опитно е установено, че при еднаква температура на средата Rattus norvegiqus изразходва по-малко количество кислород , а консумира повече храна. Rattus rattus компенсира конкуренцията като изменя своята активност и се ориентира към по-топли места, под покривните пространства (2). Това пространствено разпределение обуславя и различната интензивност на заселване на вредни гризачи в отделните обекти.
В териториално отношение размерът на индивидуалните участъци при гризачите зависи от тяхната численост и площта на обитаваните помещения. В затворени помещения тези размери на обитаваните територии са до 60 м2 за Rattus norvegiqus, а на открито - до 200м2.(2).
Според М. Матева. плътността на заселване със синантропни гризачи е в обратна зависимост от размерите на сградата. Колкото е по-голяма е постройката, толкова плътността е по-малка като в хранителни обекти числеността е неустойчива и понякога значителна, като в градската зона е по-ниска отколкото в селата (5).
Според Harmson и Wright (1960) общият брой на вредните гризачи е пропорционален на гъстотата на населението. Hamar (1968) предлага някои критерии за плътност на гризачите.
3. Водещи фирми и компании, специализирани в борбата с гризачите, предлагат разнообразни съвременни методи за контрол върху вредните гризачи в хранителната промишленост.  Сред тях са физичните методи - електронни уреди с внедрена EMF технология за излъчване на импулси, които периодично се променят, за да се избегне привикването на гризачите.Те са подходящи за хранителни обекти, където се избягва ползването на родентициди. При друг модел, предназначен за големи помещения до 360м2 или големи открити площи използва се SSTтехнология, която не позволява привикване на гризачите.
Електронният уред Pest-x-repel излъчва ултразвукови вълни и създава среда, в която гризачите не могат да се размножават. Други средства са едноканалните и триканални газосигнализатори. У нас тези средства все още не се прилагат в голям брой от хранителните предприятия.
Предлагат се и различии механични средства: лепнещи капани, подходящи за хранителни обекти - за еднократна употреба. Могат да се използват за мониторинг на гризачи и само когато е необходимо да се третира с родентициди. Тези капани са за еднократна употреба и не се влияят от ниските температури, подходящи са за сушилни, камери, влажни помещения. Лепнещите тунели запазват лепливата повърхност дълго време. Недостатък на тези механични средства е, че са за еднократна употреба и целят унищожаване на единични екземпляри.
Към относително по-безопасните методи за борба с гризачите се отнасят и някои разновидности на химичният метод: приложение на атрактанти, хемостериланти, репеленти. Широкото им използване може не само да повиши ефективната борба с гризачите, но и да даде възможност за значително ограничаване на здравните и екологични рискове от употребата на отровни препарати.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Прилагането на мониторингови програми с комплекс от профилактични мерки са най-подходящите и сигурни пътища за ограничаване достъпа на гризачи до привличащите ги хранителни суровини в предприятия свързани с различии типове хранително вкусови технологични процеси (14).

Източник: 3. Цанкова


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.