Полезна поредица за комарите


Полезна поредица за комарите

 

Комари от род Mansonia Blanchard


За да е успешна дезинсекцията срещу комари, трябва да познаваме добре тяхната природа и биология.

Към този род спадат над 60 вида комари, повечето от които се срещат в тропиците както на източното, така и на западното полукълбо. В пределите на Палеарктика се срещат само три вида, единият от които — М. richiardii, е широко разпространен в западната му половина.
Комарите от рода Mansonia имат очи, които се допират или почти се допират. Хоботчето е умерено дълго и приблизително еднакво дебело по цялата си дължина. Палпите на мъжките комари са равни по дължина на хоботчето или по-дълги от него, докато тези на женските са къси — не по-дълги от 1/4 от хоботчето. Среднегръдът е с добре развити акростихиални и дорзоцентрални четинки. Стигмални четинки липсват, задстигмални има или и те липсват. Горните стерноплеврални четинки са добре развити. Като правило има горни мезепимерни четинки. По жилките на крилата има широки люспи, вилките по крилата са относително дълги. Краката — първото членче на задните стъпала е по-късо от пищялите. Предните стъпала на мъжките комари имат едно по-силно развито нокътче и едно по-слабо развито нокътче. Първото от тях има обикновено две зъбчета, докато второто изобщо няма зъбчета. Нокътчетата на женските комари са прости. Пулвили липсват. Кокситите на хипопигиите са с добре развити базални брадавици. Осмото членче на коремчето на женските е късо и широко. Церките са къси и не се издават.
Ларвите имат широка глава и дълги антени с многоклонеста четинка. Устните органи на комарите са нагодени за филтруващ начин на хранене. Късият им сифон и клапите на стигмалната пластинка са видоизменени в апарат за пробиване, посредством който те поемат   въздух   от   въздухоносните   канали   на   някои   водни растения. Последното коремно членче е удължено и обхванато от пръстеновидно седло. Плавникът и опашните власинки са силно развити.
В България родът е представен само от един вид — М. richiardii.

Комари от род Mansonia richiardii Ficalbi, 1889

Характерни за този вид комар са широките люспи по крилата и наличието у повечето екземпляри на бяло пръстенче по хоботчето и по средата на първото членче на задните стъпала.
Главата е с полегнали жълтеникавобели и стърчащи кафяви люспи. Хоботчето е с черни люспи и обикновено с пръстенче от бели люспи в средната си третина. Палпите на женския комар са с примесени кафяви и жълтеникавобели люспи. При мъжкия комар светлите люспи се намират обикновено в основата на членчетата на палпите и образуват нещо като пръстенчета. Среднегръбът е покрит от примесени кафяви и златисти люспи, а щитчето — само със златисти люспи. По страните на гърдите има петна от широки жълтеникавобели люспи. Крилата са с примесени бели и кафяви люспи по жилките. Крака — бедрата и пищялите, отпред са пъстри, с примесени кафяви и жълти люспи. Стъпалата на комарите са кафяви, като правило с широки бели пръстенчета при основата на членчетата. Първото членче на задните стъпала най-често е с бяло пръстенче по средата. В някои случаи пръстенчетата по краката на комарите са слабо изразени или изобщо липсват и тогава краката са покрити главно със светли люспи. По някои от нокътчетата на мъжкия има зъбчета, докато при женския всички нокътчета са прости (без зъбчета). Коремчето на комарите е с кафяви люспи, като по страните на тергитите му има триъгълни петна от жълтеникавобели люспи.
Хипопигий — кокснтът е къс и дебел, с базална брадавица, върху която има склеротизиран шип с тъп връх. Стилът е с неправилни разширения в основната си и горната третина. Десетият етернит има на върха си няколко зъбчета. Фалосомата е силно склеротизирана. Израстъците на деветия тергит са с 8—10 тънки четинки. Осмият етернит е с група от 10—15 гъсто наредени, яки и прави четинки.
. Ларва IV възраст — тя има широка глава и жълтокафяв, жълтеникав или дори млечнобял цвят. Външните и средни лобни власинки са добре развити, вторичноперести и имат съответно по 9 и по 4—5 клона. Вътрешните лобни власинки са много по-слабо развити, те имат по 5—6 клона и са разположени по-назад от средните лобни власинки. Задните власинки на наличника са също слабо развити и имат по 5 клона. Антените са 1,5—1,8 пъти по-дълги от главата. В долната си, по-широка част, те са гъсто осеяни с шипчета, докато по горната им, по-тънка част, шипчетата са рядко разположени. Власинката на антената е разположена под средата й и има 15—20 вторичноперести клона. Гърдите на ларвата са явно по-широки от главата й. В задната им част, от двете страни, обикновено могат да се видят добре развити трахейни мехурчета, които имат хидростатично значение.
Четката  на  осмото  коремно   членче  се  състои  от  един неправилен ред люспи, чието число може да достигне 27. Тези люспи имат добре развит главен шип, а от двете си страни други, по-къси шипчета. Власинките, които ограждат четката, са разделени на две групи: горна — от две власинки, и долна — от три власинки. Първата власинка от долната група е най-дълга и има 2—3 клона.
Сифонът на комара, който е силно скъсен и превърнат в апарат за пробиване, има формата на пресечен конус. Той няма уши, гребен и сифонални власинки. Последното коремно членче е удължено и обхванато от пръстеновидно седло. Плавникът се състои от 10—14 дълги снопчета от четинки. Пред него има две слабо развити, едно- или двуклонести власинки, разположени отдолу на седлото. Опашните власинки са добре развити, като външните са по-дълги, но по-слабо разклонени от долните. Хрилете на комарите са ланцетовидни, със заострени краища.

Биология на комарите

Комарите от този вид се срещат предимно в дивата природа и рядко влитат в човешките жилища. Женските нападат обаче човека както в открити местности, така и в гори.
Ларвите се развиват в различно големи, постоянни водоеми, които са обрасли с висша водна растителност (Acorus, Car ex, Typha, Ranunculus и др.). Те водят придънен начин на живот и са малкоподвижни. Преди да какавидират, ларвите напускат растенията, за които са се прикрепили. Получените от тях какавиди отново се прикрепват към водни растения, близо до дъното на водоема. Когато дойде времето да се излюпят от тях възрастни комари, какавидите също така напускат растенията, към които са се прикрепили, като краищата на техните дихателни тръбици се отчупват и какавидите изплуват на повърхността на водоема. М. richiardii презимува като ларва, обикновено в III—IV възраст.

Общо разпространение на комарите

Този вид комари е разпространен широко в Европа (от Скандинавия на север до Италия на юг). Среща се също така в Северен Кавказ, Задкавказието, Средна Азия и южната зона на Западен Сибир, както и в Предна Азия. Разпространение в  България. Видът М. richiardii е установен (само като имаго) на  различни  по-ниски места в нашата страна. Най-напред е намерен край различни селища по нашато Дунавско  крайбрежие — Видин,  Сомовит,  Никопол, Силистра и с.Сребра, Силистренско (Шишков, Консулов, 1914).   По-късно   този   комар   е   установен   още   в   резервата „Балтата", край с. Кранево, Варненско, и край блатото Алепу, Бургаско (Божков, Христова, Цанев, 1969). Намерен е също така в бившия Плевенски окръг (Доровски, 1976).
Източник : Кръвосмучещи комари – Димо Божков


Сподели във Facebook


Comments (0)



This thread has been closed from taking new comments.